Стефан Вълдобрев слага прът в колелото на времето
Премиера: Младежкия спектакъл „ Николай Бинев “
Режисьор: Владимир Люцканов
Човека като глагол, а не като прилагателно име възпява в директния и преносния смисъл на думата спектакълът „ По-полека “. Той е копродукция сред Драматичен спектакъл - Пловдив, където бе показан за пръв път на Есенния интернационален сценичен фестивал „ Сцена на кръстопът “, и Младежкия спектакъл. Премиерата му в столицата се състоя предходната седмица, поставяйки и за „ Николай Бинев “ стремително начало на новия сезон. Владимир Люцканов е режисьор на представлението, основано по песни на Стефан Вълдобрев, който пък се изявява в ролята на композитор на плана. Автори на текста са Ваня Щерева и Стайко Мурджев. Независимо че на сцената звучат към двадесет от обичаните ни части, не присъстваме на мюзикъл в бродуейския смисъл. Богатият разговор и пълнокръвието на облиците не остават на назад във времето за сметка на песенното наличие. Спектакълът има строен сюжет, изтъкан от запаметяващите се истории на неколцина персонажи, които в началото нямат връзка между тях. По разнообразни стечения на събитията след това всички те се озовават на остров, за който някои са прочели в рекламните брошури, че дава обещание на заселниците си постоянно лято. В кожата на пазителя на фара, който се трансформира в стожер на дребното, само че прекомерно разнородно общество, влиза Филип Аврамов. Актьорите за множеството от останалите функции са разпределени в двоен състав, не без да се вземат под внимание и певческите им умения. Плеадата чудаци включва двама разпасани рапъри, маниакално упорит банков чиновник, преди малко разкрила свободата писателка, момиче с „ разчетворена “ идентичност, патологично влюбен юноша, компаньонка, някогашен дрогаджия. Освен че всеки от героите бяга от нещо (най-често от някаква обсесия), има и друго, което ги свързва. Онова, което са претърпели в огромния град, ги тласка в посока да проумеят, че е време да укротят темпото и да я карат „ по-полека “. Както подсказва самото заглавие, заимствано от едноименния шлагер, това обръщение е рефренът на спектакъла. С него е обвързвано значително и сценографското оформление, направено от носителя на „ Аскеер “ и „ Икар “ Венелин Шурелов. Наклонената повърхност, по която героите непрестанно се катерят или спускат, е метафора на непрекъснатите старания, влагани от нас в забързаното ни всекидневие. Поне до момента в който не си дадем сметка, че утрото може да стартира и „ без тревога “. И то, както се твърдят феновете, без да бъде накърнено у индивида възприятието, че по природа е „ глагол “ поради това, че непрекъснато търси, открива, обича.
Следващите представления се играят на 30 септември в Младежкия спектакъл и на 7 октомври в Пловдивския.
Режисьор: Владимир Люцканов
Човека като глагол, а не като прилагателно име възпява в директния и преносния смисъл на думата спектакълът „ По-полека “. Той е копродукция сред Драматичен спектакъл - Пловдив, където бе показан за пръв път на Есенния интернационален сценичен фестивал „ Сцена на кръстопът “, и Младежкия спектакъл. Премиерата му в столицата се състоя предходната седмица, поставяйки и за „ Николай Бинев “ стремително начало на новия сезон. Владимир Люцканов е режисьор на представлението, основано по песни на Стефан Вълдобрев, който пък се изявява в ролята на композитор на плана. Автори на текста са Ваня Щерева и Стайко Мурджев. Независимо че на сцената звучат към двадесет от обичаните ни части, не присъстваме на мюзикъл в бродуейския смисъл. Богатият разговор и пълнокръвието на облиците не остават на назад във времето за сметка на песенното наличие. Спектакълът има строен сюжет, изтъкан от запаметяващите се истории на неколцина персонажи, които в началото нямат връзка между тях. По разнообразни стечения на събитията след това всички те се озовават на остров, за който някои са прочели в рекламните брошури, че дава обещание на заселниците си постоянно лято. В кожата на пазителя на фара, който се трансформира в стожер на дребното, само че прекомерно разнородно общество, влиза Филип Аврамов. Актьорите за множеството от останалите функции са разпределени в двоен състав, не без да се вземат под внимание и певческите им умения. Плеадата чудаци включва двама разпасани рапъри, маниакално упорит банков чиновник, преди малко разкрила свободата писателка, момиче с „ разчетворена “ идентичност, патологично влюбен юноша, компаньонка, някогашен дрогаджия. Освен че всеки от героите бяга от нещо (най-често от някаква обсесия), има и друго, което ги свързва. Онова, което са претърпели в огромния град, ги тласка в посока да проумеят, че е време да укротят темпото и да я карат „ по-полека “. Както подсказва самото заглавие, заимствано от едноименния шлагер, това обръщение е рефренът на спектакъла. С него е обвързвано значително и сценографското оформление, направено от носителя на „ Аскеер “ и „ Икар “ Венелин Шурелов. Наклонената повърхност, по която героите непрестанно се катерят или спускат, е метафора на непрекъснатите старания, влагани от нас в забързаното ни всекидневие. Поне до момента в който не си дадем сметка, че утрото може да стартира и „ без тревога “. И то, както се твърдят феновете, без да бъде накърнено у индивида възприятието, че по природа е „ глагол “ поради това, че непрекъснато търси, открива, обича.
Следващите представления се играят на 30 септември в Младежкия спектакъл и на 7 октомври в Пловдивския.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ